Сега си ми нужен
Сега си ми нужен
Сега си ми нужен! В студената утрин
да стоплиш постеля със ласка в просъница,
с котешка нежност ръце да прокараш
по всяка извивка на моята дрямка.
Сега си ми нужен! В деня ми забързан
да чувам, че крачим във тон полувечен,
на тебе опряна, на мене доверен...
Сега си ми нужен! А ти си далече!
Сега си ми нужен, да чуя смеха ти,
да пия от щастие извор пречуден.
Да милвам очите, да дишам дъха ти,
да се стихна в съня непринуден.
Сега си ми нужен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Екатерина Димитрова Все права защищены
