Сега си ми нужен
Сега си ми нужен
Сега си ми нужен! В студената утрин
да стоплиш постеля със ласка в просъница,
с котешка нежност ръце да прокараш
по всяка извивка на моята дрямка.
Сега си ми нужен! В деня ми забързан
да чувам, че крачим във тон полувечен,
на тебе опряна, на мене доверен...
Сега си ми нужен! А ти си далече!
Сега си ми нужен, да чуя смеха ти,
да пия от щастие извор пречуден.
Да милвам очите, да дишам дъха ти,
да се стихна в съня непринуден.
Сега си ми нужен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Димитрова Всички права запазени
