Сега си тръгвай
Не искам никого, до мене да остава.
Не искам никому, да му дотягам.
Не бягам, търся самота, и тя пристига,
а аз в прегръдката ù тиха лягам.
След никой слънцето не ще угасне.
Звездите няма да изгубят блясъка си.
Ще бъде тъжничко, но... ще се свикне
и всичко ще поотмине с времето си.
Навярно междуметията няма да ги има,
и няма да изригна с обич във възторг,
ще бъда по-различна, ала жива,
без муза и без рима, като ехото на грохот.
Какво пък толкова, преписах си сърцето
в безкрайни редове във стихове.
Копнях, обичах, любих се със слънцето,
надбягвайки пожарите и ветровете.
От дълго искане останаха ми празни дни.
До дъно пих и спуках стомната.
Как малко да обичам в радост и сълзи,
и с устни, понапукани от жаждата?!
Кървеше в мен и ръфаше сърцето ми
онази крадла на покой и сън,
а аз се губех в облаци, забравила
душата си във сън - забравен полутон...
Все молех да я има, да не тръгва.
Сега го искам. Тръгвай си, любов!
Изписвам те със малкото ти име.
Голямото ще нося до живот...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
