Сега съм тиха, много тиха
Сега съм тиха, много тиха
и някак все ми се мълчи.
Ресниците ми всичко скриха,
в пресъхналите ми очи.
Пожарища димят все още,
но сред ру̀ини и сред дим,
безсъници ме водят нощем
и опипом напред вървим.
В душата ми – пречистен ручей,
в сърцето плахо, но кълнѝ,
това, което ще се случи -
любов – по силна от вини.
В живота и не искам много -
дъх на липи и нежен цвят,
луна – добра и босонога
и куп звезди - да завалят...
Да ми остане светъл спомен,
когато тръгна, някой ден,
към рай, към ад... Всемир огромен,
с любов да мисли и за мен,
там някой – мръзнал, дълго чакал,
на възел връзвал своя глас...
Аз ще намеря и сред мрака
най-светлата звезда за нас.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
