Gab4ety (Диана Иванова)
15

28 сент. 2008 г., 16:28

Сега сърцето ми за теб забрави

Поэзия » Любовная

1.2K 1 2

Някога обичах те,

но ти не го разбра...

Някога желаех те,

но ти отново не разбра...

Отдавна беше мойто слънце,

някога, но не сега...

Сега сърцето ми за теб забрави,

само тъжен спомен ми остави...

Споменът рани ме толкоз тежко,

когато тъй жестоко ме отблъсна...

Раната ми вече се затвори,

а сега при мене тичаш...

Къде беше, когато те обичах,

въпреки това, което стори ми?

Къде ли беше?

Сигурно си бил при тази, дето лъжеше, че те обича...?

Тя те заслепи, затвори ти очите,

за което си виновен само ти...

Ти и се остави да те тъпче,

защото не поиска да ме видиш -

тази, дето те обича истински...

Сега върви си...!

Няма смисъл да ме търсиш вече...

Късно е...

Когато бях винаги до тебе, ти не бе до мен,

изпусна ме,

а бях толкова близичко до теб...

Няма повече да те обикна...

Не, не мога да го понеса

след всичко,

което стори на сърцето ми...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....