Някога обичах те,

но ти не го разбра...

Някога желаех те,

но ти отново не разбра...

Отдавна беше мойто слънце,

някога, но не сега...

Сега сърцето ми за теб забрави,

само тъжен спомен ми остави...

Споменът рани ме толкоз тежко,

когато тъй жестоко ме отблъсна...

Раната ми вече се затвори,

а сега при мене тичаш...

Къде беше, когато те обичах,

въпреки това, което стори ми?

Къде ли беше?

Сигурно си бил при тази, дето лъжеше, че те обича...?

Тя те заслепи, затвори ти очите,

за което си виновен само ти...

Ти и се остави да те тъпче,

защото не поиска да ме видиш -

тази, дето те обича истински...

Сега върви си...!

Няма смисъл да ме търсиш вече...

Късно е...

Когато бях винаги до тебе, ти не бе до мен,

изпусна ме,

а бях толкова близичко до теб...

Няма повече да те обикна...

Не, не мога да го понеса

след всичко,

което стори на сърцето ми...