Секс, цепеници и Преслава
Всяка сутрин се прибирам
със покупки от пазар.
И на входа сили сбирам,
че нали съм жива твар!
Как до нас да стигна, значи,
натоварен със торби?
Влача се и ми се плаче -
асансьорът не върви.
Не, че повреден е нещо.
Ами, в ред е!... И е нов!
Мима, на съседа Пешо,
в него пак върти любов.
И така - без дъх останал,
стигам осмия етаж.
За сърцето съм се хванал,
а пък ужким съм със стаж?..
Стигам, ама ми е лошо...
Гръм от горния балкон!
Хванал се съседът Гошо
да затопли своя дом.
Със огромната секира
цепи яките дърва.
Ни секунда няма мира.
Вече ме боли глава.
А във хола - задимено!
Тичам, к`во ли става там?...
Онзи, дето е под мене,
скарата е пускал, знам!
И сланина пак е пекъл...
Задушлив и тежък дим...
Само дето няма пепел!
Леле, ще се издушим!...
Спускам се да проветрявам...
А пък другият съсед
е надул на „макс“ Преслава...
Не е глух, а късоглед?!...
През нощта е друга бира -
нещо като секс тормоз.
И тогава няма мира,
само че е друг въпрос.
Двама си лежим с жената
и похърква леко тя.
А оттатък, зад стената,
пък се вихри любовта.
Сякаш пуснали сме порно -
без картина, но със звук.
Мен ми идва нанагорно,
чувствам се неловко тук.
А пък моята ме ръчка.
Тя не спи!? И то защо?
"Станчо, бе! Една поръчка!
Да ми купиш секс-бельо!"
Да, бе!... С две ръце се кръстя!
Че нали се водя мъж!
Нищо, че ме секва кръста
и се сривам отведнъж!
Плаче ми се като гледам...
Ех, живот непобедим!
Мила моя, ненагледна,
време е да си вървим!
Аз за психодиспансера
вече съм съвсем готов.
Там утеха ще намеря
и живот ще почна нов!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Роберт Все права защищены
