Роби (Роберт)
511 3486
19.12.2016 г., 7:22 ч.

Секс, цепеници и Преслава 

  Поезия » Хумористична
2015 4 14

Всяка сутрин се прибирам

със покупки от пазар.

И на входа сили сбирам,

че нали съм жива твар!

 

Как до нас да стигна, значи,

натоварен със торби?

Влача се и ми се плаче -

асансьорът не върви.

 

Не, че повреден е нещо.

Ами, в ред е!... И е нов!

Мима, на съседа Пешо,

в него пак върти любов.

 

И така - без дъх останал,

стигам осмия етаж.

За сърцето съм се хванал,

а пък ужким съм със стаж?..

 

Стигам, ама ми е лошо...

Гръм от горния балкон!

Хванал се съседът Гошо

да затопли своя дом.

 

Със огромната секира

цепи яките дърва.

Ни секунда няма мира.

Вече ме боли глава.

 

А във хола - задимено!

Тичам, к`во ли става там?...

Онзи, дето е под мене,

скарата е пускал, знам!

 

И сланина пак е пекъл...

Задушлив и тежък дим...

Само дето няма пепел!

Леле, ще се издушим!...

 

Спускам се да проветрявам...

А пък другият съсед

е надул на „макс“  Преслава...

Не е глух, а късоглед?!...

 

През нощта е друга бира -

нещо като секс тормоз.

И тогава няма мира,

само че е друг въпрос.

 

Двама си лежим с жената

и похърква леко тя.

А оттатък, зад стената,

пък се вихри любовта.

 

Сякаш пуснали сме порно -

без картина, но със звук.

Мен ми идва нанагорно,

чувствам се неловко тук.

 

А пък моята ме ръчка.

Тя не спи!? И то защо?

"Станчо, бе! Една поръчка!

Да ми купиш секс-бельо!"

 

Да, бе!... С две ръце се кръстя!

Че нали  се водя  мъж!

Нищо, че ме секва кръста

и се сривам отведнъж!

 

Плаче ми се като гледам...

Ех, живот непобедим!

Мила моя, ненагледна,

време е да си вървим!

 

Аз за психодиспансера

вече съм съвсем готов.

Там утеха ще намеря

и живот ще почна нов!

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??