22 февр. 2011 г., 18:25
Не изоставаш,
не избързваш и не грешиш.
Отмереното време не складираш.
Пазиш спомени,
от които в съня си крещиш,
но ги връщаш, дори да умираш.
Цъкат дните ми, вярно отмерени,
те са най-скъпия дар от Небето.
Няма отхвърлени,
хулени, начумерени,
има място за всеки в сърцето.
Непрестанно се люшкаш ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация