22.02.2011 г., 18:25 ч.

Секундите на сърцето 

  Поезия » Друга
1013 0 4

 

 

Не изоставаш,

не избързваш и не грешиш.

Отмереното време не складираш.

Пазиш спомени,

от които в съня си крещиш,

но ги връщаш, дори да умираш.

Цъкат дните ми, вярно отмерени,

те са най-скъпия  дар от Небето.

Няма отхвърлени,

хулени, начумерени,

има място за  всеки  в сърцето.

Непрестанно се люшкаш

между радост и болки,

стигаш куп върхове,

сриваш се в отчаяние.

Ранявано, мушкано,

набито с осколки -

мое скъпо сърце,

сякаш си от титаний...

Отброяваш безгрешно

поток от  безвремие,

късаш хора на изпит за чувства.

С кръв измиваш на злото

безплодното семе,

а Живота превръщаш в изкуство.

Галиш секундите

с ласкави думи,

оживяваш съдби и случайности.

Най-сигурен щит

срещу вражи куршуми

са твоите нежни потайности...

Не изоставаш,

не избързваш и не грешиш.

Бдиш над дните ми -  вярно отмерени.

Знам,

дори в бодлива

тъга да крещиш,

очите - в Любов милостива

                                            са вперени...

 

Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас

© Кирил Ганчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??