Секундите на сърцето
Не изоставаш,
не избързваш и не грешиш.
Отмереното време не складираш.
Пазиш спомени,
от които в съня си крещиш,
но ги връщаш, дори да умираш.
Цъкат дните ми, вярно отмерени,
те са най-скъпия дар от Небето.
Няма отхвърлени,
хулени, начумерени,
има място за всеки в сърцето.
Непрестанно се люшкаш
между радост и болки,
стигаш куп върхове,
сриваш се в отчаяние.
Ранявано, мушкано,
набито с осколки -
мое скъпо сърце,
сякаш си от титаний...
Отброяваш безгрешно
поток от безвремие,
късаш хора на изпит за чувства.
С кръв измиваш на злото
безплодното семе,
а Живота превръщаш в изкуство.
Галиш секундите
с ласкави думи,
оживяваш съдби и случайности.
Най-сигурен щит
срещу вражи куршуми
са твоите нежни потайности...
Не изоставаш,
не избързваш и не грешиш.
Бдиш над дните ми - вярно отмерени.
Знам,
дори в бодлива
тъга да крещиш,
очите - в Любов милостива
са вперени...
Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Ганчев Всички права запазени
