Селцето
Протяга се под преспите, разсънва се селцето.
Неуко е без вестници, но будно общо взето.
Разчело е прогнозата по облаци и птици,
и знае за угрозата на зимната кралица.
Кюмбетата напълнило, замесило си хляба,
на китеници вълнени събира божи раби.
Все стари и прегърбени и близко до земята,
животеца си вързали на възли за оттатък.
Петима са човеците, но селото ги пази,
че времето конец да е, пак с кеф да го нагазят.
На зàвет са им къщите, предпазва ги гората
и халата намръщена ги губи в белотата.
Що прàвила, що струвала, по изгрев се омела,
селцето отвоювало човеците си смели.
Тежи му само мъката на хиляди разлъки.
Вдигнете, старци, бъклица та болката да млъкне.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
