Tzvetna (Цвета Иванова)
267 310
22.01.2017 г., 22:42 ч.

Селцето 

  Поезия » Друга
546 5 17


Протяга се под преспите, разсънва се селцето.
Неуко е без вестници, но будно общо взето.

 

Разчело е прогнозата по облаци и птици,
и знае за угрозата на зимната кралица.

 

Кюмбетата напълнило, замесило си хляба,
на китеници вълнени събира божи раби.

 

Все стари и прегърбени и близко до земята,
животеца си вързали на възли за оттатък.

 

Петима са човеците, но селото ги пази,
че времето конец да е, пак с кеф да го нагазят.

 

На зàвет са им къщите, предпазва ги гората
и халата намръщена ги губи в белотата.

 

Що прàвила, що струвала, по изгрев се омела,
селцето отвоювало човеците си смели.

 

Тежи му само мъката на хиляди разлъки.
Вдигнете, старци, бъклица та болката да млъкне.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??