Селцето
Протяга се под преспите, разсънва се селцето.
Неуко е без вестници, но будно общо взето.
Разчело е прогнозата по облаци и птици,
и знае за угрозата на зимната кралица.
Кюмбетата напълнило, замесило си хляба,
на китеници вълнени събира божи раби.
Все стари и прегърбени и близко до земята,
животеца си вързали на възли за оттатък.
Петима са човеците, но селото ги пази,
че времето конец да е, пак с кеф да го нагазят.
На зàвет са им къщите, предпазва ги гората
и халата намръщена ги губи в белотата.
Що прàвила, що струвала, по изгрев се омела,
селцето отвоювало човеците си смели.
Тежи му само мъката на хиляди разлъки.
Вдигнете, старци, бъклица та болката да млъкне.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
