Селска идилия
934
0
0
СЕЛСКА ИДИЛИЯ
Препусне ли горе луната,
да гони в тъмата звезди…
Нощта запрегръща земята,
и в нея се раждат мечти!
Наклават момите седянки...
Със песни и кикот и смях…
Прегръщат се влюбени сянки.
Узряват за, първия грях…
Притичва на пръсти Съдбата.
Нощта съучастно мълчи.
Злорадо хихика тъмата,
и гледа със лоши очи!
И голи русалки, в реката,
развяват, сребристи коси...
Примамват момците в тъмата,
докато среднощ прекоси!
И в късната доба в селото,
затварят се сънни очи.
Прегръщат се Злото с Доброто,
до първите селски петли
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Славов Все права защищены
