20 июл. 2018 г., 01:48

Селски дъжд

817 1 1

СЕЛСКИ ДЪЖД

 

Над селото нощта едва се спусна...

И подстъпите Времето затвори.

Луната пълна  в облака се впусна

и нещо с него в тъмното  заспори...

 

И вятъра като крадец се шмугна

Светкавиците тъмното огряха.

След скапването, дъжд от горе рукна.

Подгонени капчуците  не спряха!

 

Светулките заварени на двора,

фенерите запалени държаха.

Играха си играта без умора

и още дълго време не я спряха...

 

Бях седнал аз на стол под судармата

и гледах в тъмното дъжда и двора

Чух капките как спорят със листата

и бях блажен човек без всякаква умора!


03.06.2010г., Драгойново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Приседнах до теб и се насладих на селския дъжд, Христо!
    Хареса ми стиха ти!Поздравления!Добавям в любими!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...