СЕЛСКИ ДЪЖД

Над селото нощта едва се спусна...

И подстъпите Времето затвори.

Луната пълна  в облака се впусна

и нещо с него в тъмното  заспори...

И вятъра като крадец се шмугна

Светкавиците тъмното огряха.

След скапването, дъжд от горе рукна.

Подгонени капчуците  не спряха!

Светулките заварени на двора,

фенерите запалени държаха.

Играха си играта без умора

и още дълго време не я спряха...

Бях седнал аз на стол под судармата

и гледах в тъмното дъжда и двора

Чух капките как спорят със листата

и бях блажен човек без всякаква умора!

03.06.2010г., Драгойново