Hekredel (Христо Славов)
3 1.5K

20 июл. 2018 г., 01:48

Селски дъжд

Поэзия » Пейзажная

821 1 1

СЕЛСКИ ДЪЖД

Над селото нощта едва се спусна...

И подстъпите Времето затвори.

Луната пълна в облака се впусна

и нещо с него в тъмното заспори...

И вятъра като крадец се шмугна

Светкавиците тъмното огряха.

След скапването, дъжд от горе рукна.

Подгонени капчуците не спряха!

Светулките заварени на двора,

фенерите запалени държаха.

Играха си играта без умора

и още дълго време не я спряха...

Бях седнал аз на стол под судармата

и гледах в тъмното дъжда и двора

Чух капките как спорят със листата

и бях блажен човек без всякаква умора!

03.06.2010г., Драгойново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0