Jul 20, 2018, 1:48 AM

Селски дъжд

824 1 1

СЕЛСКИ ДЪЖД

 

Над селото нощта едва се спусна...

И подстъпите Времето затвори.

Луната пълна  в облака се впусна

и нещо с него в тъмното  заспори...

 

И вятъра като крадец се шмугна

Светкавиците тъмното огряха.

След скапването, дъжд от горе рукна.

Подгонени капчуците  не спряха!

 

Светулките заварени на двора,

фенерите запалени държаха.

Играха си играта без умора

и още дълго време не я спряха...

 

Бях седнал аз на стол под судармата

и гледах в тъмното дъжда и двора

Чух капките как спорят със листата

и бях блажен човек без всякаква умора!


03.06.2010г., Драгойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Приседнах до теб и се насладих на селския дъжд, Христо!
    Хареса ми стиха ти!Поздравления!Добавям в любими!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...