СЕЛСКИ ДЪЖД
Над селото нощта едва се спусна...
И подстъпите Времето затвори.
Луната пълна в облака се впусна
и нещо с него в тъмното заспори...
И вятъра като крадец се шмугна
Светкавиците тъмното огряха.
След скапването, дъжд от горе рукна.
Подгонени капчуците не спряха!
Светулките заварени на двора,
фенерите запалени държаха.
Играха си играта без умора
и още дълго време не я спряха...
Бях седнал аз на стол под судармата
и гледах в тъмното дъжда и двора
Чух капките как спорят със листата
и бях блажен човек без всякаква умора!
03.06.2010г., Драгойново
© Христо Славов Всички права запазени
Хареса ми стиха ти!Поздравления!Добавям в любими!