29 мая 2008 г., 12:58

Семейна снимка

888 0 11
 

Семейна снимка   

 

Избираме деня - да е красив.

Обличаме най-новите си дрехи.

Като пред  жури - не пред обектив,

заставаме за снимката портретна.

 

Поне такива ни се ще да бъдем.

Усмивка - светла. В погледа открит

Доволни и щастливи сме на вид.

блести една запомняща се дързост.

 

И на портрета сме като във филм. 

Сговорни. Благонравни. Безпроблемни.

Събрани сме мига да уловим,

за да ни има. За да не изчезнем.

 

А после се започва - ред по ред.

Тъй, както е посочила съдбата.

Заставаш пред семейния портрет

и гледаш кой преминал е оттатък.

 

Докато изведнъж не разбереш,

че други няма - следващият - ти си.

Семейният портрет е странна вещ -

само за живи крие своя смисъл.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...