May 29, 2008, 12:58 PM

Семейна снимка

882 0 11
 

Семейна снимка   

 

Избираме деня - да е красив.

Обличаме най-новите си дрехи.

Като пред  жури - не пред обектив,

заставаме за снимката портретна.

 

Поне такива ни се ще да бъдем.

Усмивка - светла. В погледа открит

Доволни и щастливи сме на вид.

блести една запомняща се дързост.

 

И на портрета сме като във филм. 

Сговорни. Благонравни. Безпроблемни.

Събрани сме мига да уловим,

за да ни има. За да не изчезнем.

 

А после се започва - ред по ред.

Тъй, както е посочила съдбата.

Заставаш пред семейния портрет

и гледаш кой преминал е оттатък.

 

Докато изведнъж не разбереш,

че други няма - следващият - ти си.

Семейният портрет е странна вещ -

само за живи крие своя смисъл.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Калчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...