May 29, 2008, 12:58 PM

Семейна снимка 

  Poetry » Phylosophy
686 0 11
 

Семейна снимка   

 

Избираме деня - да е красив.

Обличаме най-новите си дрехи.

Като пред  жури - не пред обектив,

заставаме за снимката портретна.

 

Поне такива ни се ще да бъдем.

Усмивка - светла. В погледа открит

Доволни и щастливи сме на вид.

блести една запомняща се дързост.

 

И на портрета сме като във филм. 

Сговорни. Благонравни. Безпроблемни.

Събрани сме мига да уловим,

за да ни има. За да не изчезнем.

 

А после се започва - ред по ред.

Тъй, както е посочила съдбата.

Заставаш пред семейния портрет

и гледаш кой преминал е оттатък.

 

Докато изведнъж не разбереш,

че други няма - следващият - ти си.

Семейният портрет е странна вещ -

само за живи крие своя смисъл.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Александър Калчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??