Семейни щрихи
Привечер... дъждът вали... порой,
боли те нещо, гневно стискаш зъби,
а аз мълча от обвинения безброй,
не може да почине съвестта ми.
Студено е... самотен си... тъга
прелива и пълни твойте очи,
тъй дълго живях в самота,
нощта ни преплита двете съдби.
Светкавици... безброй звезди... небе,
сърцето - в поредния си шок
и сякаш не кръв във вените тече,
а безпощаден и убийствен ток.
Там, навън, в безкраен кръговрат,
хората забързано и отегчено крачат,
чувствата ни в поредния си ад
злобно се дерат и хапят.
Гадно време, нямаш настроение,
аз съм тиха и досадно стара
теб те души моето безверие,
мен ме дразниш и ридая, и ридая...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Камелия Кацарска Все права защищены
