westlife (Камелия Кацарска)
70 48
19.04.2008 г., 9:41 ч.

Семейни щрихи 

  Поезия » Философска
1362 0 6

Привечер... дъждът вали... порой,

боли те нещо, гневно стискаш зъби,

а аз мълча от обвинения безброй,

не може да почине съвестта ми.

Студено е... самотен си... тъга

прелива и пълни твойте очи,

тъй дълго живях в самота,

нощта ни преплита двете съдби.

Светкавици... безброй звезди... небе,

сърцето - в поредния си шок

и сякаш не кръв във вените тече,

а безпощаден и убийствен ток.

Там, навън, в безкраен кръговрат,

хората забързано и отегчено крачат,

чувствата ни в поредния си ад

злобно се дерат и хапят.

Гадно време, нямаш настроение,

аз съм тиха и досадно стара

теб те души моето безверие,

мен ме дразниш и ридая, и ридая...

© Камелия Кацарска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нямам думи - страхотно е!
  • дано не си права...но май е така като гледам около себе си...
  • Живо и истинско...Поздрав с пожелание да не попадаш в този свят!
  • чудесно описание и
    болезнено разбира се...
    но с надеждата далеч от всяко
    всекидневие !
    нанизала си думичките,
    браво и браво !
  • Тъжен, но болезнено откровен стих! Поздравления, Краси!
  • Поздравления, Краси!
Предложения
: ??:??