12 нояб. 2011 г., 23:43

Сенчец 

  Поэзия
768 0 23

                                                                  на Мария Янакиева

Днес си тъжна… душата ти плаче

и ме питаш: „Защо са трънливи

тези сенки и гарвански грачат

във татул и гнездици коприва?”

 

Ще ти кажа: Дори да огрее

по петната им Слънцето жарко,

трябва Някой сълзи да посее -

хвърлей обич е може би малко…

 

Трябва почвата миг да обърне,

прошка чиста вода да налее,

тъмнината лъчите да зърне

и добрият ветрец да запее…

 

Да разлисти от пъпка смирение

мека благост - цвета на усмивка

ден след ден, сред дъжда от спасение,

да белее сенчеца-бодливка…

 

 

 

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??