Сенчец
на Мария Янакиева
Днес си тъжна… душата ти плаче
и ме питаш: „Защо са трънливи
тези сенки и гарвански грачат
във татул и гнездици коприва?”
Ще ти кажа: Дори да огрее
по петната им Слънцето жарко,
трябва Някой сълзи да посее -
хвърлей обич е може би малко…
Трябва почвата миг да обърне,
прошка чиста вода да налее,
тъмнината лъчите да зърне
и добрият ветрец да запее…
Да разлисти от пъпка смирение
мека благост - цвета на усмивка
ден след ден, сред дъжда от спасение,
да белее сенчеца-бодливка…
© Михаил Цветански All rights reserved.
