Сенки...
"... душата ми бе вятър в онзи град..."
(Из "Пътят и момичето" Хилми Явуз)
Вятърът...
… не е илюзия
ни сенките напъпили по пладне…
… в онези кални стъпки
тръгнали за никъде
вървят ръка в ръка все още празни…
и той е толкова красив
а тя щастлива…
не е илюзия студът полазил прага
ни тази зима…
нито онзи кръстопът
над който утрото съня си чака…
… ръка в ръка отекват бавно
с избрулените по паважа думи…
а вън вали безумно бяло…
и вятър нежно
пролет буди...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
