8 mar 2012, 17:12

Сенки... 

  Poesía
711 0 16

 

                                                               
                                                                   "
... душата ми бе вятър в онзи град..."

                                                                   (Из "Пътят и момичето" Хилми Явуз)

 

 

 

Вятърът...                                                              

 

… не е илюзия

ни сенките напъпили по пладне…

 

… в онези кални стъпки

тръгнали за никъде
вървят ръка в ръка все още празни…

 

и той е толкова красив

а тя щастлива…

не е илюзия студът полазил прага

 

ни тази зима…
нито онзи кръстопът

над който утрото съня си чака…

… ръка в ръка отекват бавно
с избрулените по паважа думи…

а вън вали безумно бяло…

 

и вятър нежно

пролет буди...

 

 

 

 

© Бехрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??