1 февр. 2025 г., 19:22

Сенките на мислите 

  Поэзия
94 1 1
Проклятия, сълзи горещи,
другарски срещи и седянки...
Тя, искала да каже нещо:
дървото хвърляло ѝ сянка!
Отдавна листи е листило,
гнезда по клоните му пеят.
А думите му са мастило,
душите могат да люлеят!
И сянка хвърля за другари,
дъжд събира в свойта пазва...
А клетвите - ненужни, стари,
не чува, приказки разказва. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Детелина Стефанова Все права защищены

Предложения
: ??:??