Сенките на мислите
Проклятия, сълзи горещи,
другарски срещи и седянки...
Тя, искала да каже нещо:
дървото хвърляло ѝ сянка!
Отдавна листи е листило,
гнезда по клоните му пеят.
А думите му са мастило,
душите могат да люлеят!
И сянка хвърля за другари,
дъжд събира в свойта пазва...
А клетвите - ненужни, стари,
не чува, приказки разказва.
Тя, искала да каже нещо!
Но някак си не се получи...
За тази цел се иска вещо
душата първом да научи!
Детелина И.Стефанова 🍀✍️
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Детелина Стефанова Всички права запазени
