Сенокосна лятна вечер
След дълъг ден за къси летни нощи
жадува сгорещената земя.
Водите в язовирните ни площи
изпива ненаситната ламя.
Когато там, отсреща, по баира
преминали са козите стада
тук всеки звук над селото замира
в сияния далечни на града.
Щом в Рила върховете мълчаливо
стопяват заснежения си лоб,
в бездънната привечер ме приспива
луната над смълчания валог.
След тежък труд умората събаря
косачите в коравите легла
откосите зелени в надпревара
оставили по голите била.
И странно оперена в жълто птица
слетява тук с вечерната тъма,
а прилепи зиг-загова шевица
бродират в тъмносиня канава.
Звездите засияват в мироздания
и цяла нощ послания редят.
А утрото ще дойде във ухания
на мащерка, сено и липов цвят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
Поздравления!
