Шепот ...
Шепот ...
И дъжд, и вятър навън - есен е,
тъй много дни, от тъга обзета -
у дома самичка съм, несретна,
със спомените само живея ...
За преживяното с обич време,
как напомнят след нас белезите ...
Сякаш че - усмихнато ме гледа,
вкъщи на любимия лицето -
както преди той все с грижа за мен ...
За близостта му свидна копнея,
за силните мъжествени ръце -
поне дума жадувам, уви - не ...
На снимката целувам го нежно,
или, взирам се нагоре често -
шепна: ‘Мили, дано Там си добре‘,
с вяра, Боже, в Теб - моя утеха ...
. . ДораГеорг
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дора Пежгорска Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
