1 янв. 2025 г., 14:03

Септини за дърваря

482 2 7

 

Юначен, работен дървар, 

самичък, дори без другар, 

отсякъл високичък бор

и с него потеглил към къщи,

където жена му се мръщи,

че мръсен бил техният двор,

оборът бил целият в тор.

 

Запретнал сърцато ръкави

тоз пропуск голям да поправи.

Дано да получи похвала!

В добавка откъснал и гюл!

Към нея пристъпил, но чул,

че буря се нова задала:

Съседката Яна разбрала

 

и жлъчно, напевно разправя,

че Пенка задявал дърварят.

Романсът им почнал наскоро,

оплела го трайно, с финес…

Било е туй тайна  до днес!

Жена му очите кокори,

с клюкарка не може да спори!

 

Щом тръгна си тази съседка,

гръмовно поиска му сметка,

че нейният кротък съпруг

изложил се в цялото село

с разюздано, пÒхотно дело:

- Веднага се махай оттук!

Ще търся наместо теб – друг!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Bo Boteva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Мария! Нека 2025 носи преди всичко здраве, а с усърдие всичко се постига.
    За много години!
  • Привличаш не само с прецизност, а и с интересна история, разказана увлекателно!
    Честита Нова година, Бо, нека я запомниш с големи и чакани от теб сбъдвания!
  • 😃 Явно сме на сходни теми.
  • Честита и на теб, Люси! Продължавай да ни радваш с нови творби!
  • Много свежо,разсмиващо и поучително! Бо,честита да е новата година и пълна с вдъхновение.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...