Jan 1, 2025, 2:03 PM

Септини за дърваря

500 2 7

 

Юначен, работен дървар, 

самичък, дори без другар, 

отсякъл високичък бор

и с него потеглил към къщи,

където жена му се мръщи,

че мръсен бил техният двор,

оборът бил целият в тор.

 

Запретнал сърцато ръкави

тоз пропуск голям да поправи.

Дано да получи похвала!

В добавка откъснал и гюл!

Към нея пристъпил, но чул,

че буря се нова задала:

Съседката Яна разбрала

 

и жлъчно, напевно разправя,

че Пенка задявал дърварят.

Романсът им почнал наскоро,

оплела го трайно, с финес…

Било е туй тайна  до днес!

Жена му очите кокори,

с клюкарка не може да спори!

 

Щом тръгна си тази съседка,

гръмовно поиска му сметка,

че нейният кротък съпруг

изложил се в цялото село

с разюздано, пÒхотно дело:

- Веднага се махай оттук!

Ще търся наместо теб – друг!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Bo Boteva All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Мария! Нека 2025 носи преди всичко здраве, а с усърдие всичко се постига.
    За много години!
  • Привличаш не само с прецизност, а и с интересна история, разказана увлекателно!
    Честита Нова година, Бо, нека я запомниш с големи и чакани от теб сбъдвания!
  • 😃 Явно сме на сходни теми.
  • Честита и на теб, Люси! Продължавай да ни радваш с нови творби!
  • Много свежо,разсмиващо и поучително! Бо,честита да е новата година и пълна с вдъхновение.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...