Сестра 2
посветено на сестра ми
Споменът за теб - това остана,
всичко друго там е рана.
Всичко вече в кръв обляно,
плаче моето сърце...
Може би направих грешка,
може би не ме разбра...
Исках само, само
ти да си до мен сега.
Явно много искал съм от Бог,
явно много искал съм от тоз живот.
Исках ти да се щастлива, исках го, помни,
но таз съдба проклета с теб ме раздели...
Всичко друго няма смисъл,
всичко е една тъга...
туй, че няма да съм весел,
вероятно ще умра...
Смърт, това е силна дума,
силни чувства имах, затова...
смърт е, може би, нормална,
за проклетата съдба...
Нямам аз какво да кажа...
всичко ясно е, нали?
След силни чувства на човек,
понякога боли...
Може би ще трябва време,
време, за да отшуми...
А може би е много рано
тоз проблем да се реши.
Вярно, времето лекува...
лекува, но какво...?
Аз го виждам...
то кърви...
Кърви... да, кърви...
кърви със страшна сила...
кърви и знаеш ли защо...?
Защото... аз умирам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Димитров Все права защищены
