Nov 13, 2004, 11:00 PM

Сестра 2

  Poetry
2.2K 0 5

посветено на сестра ми

 

Споменът за теб - това остана,
всичко друго там е рана.
Всичко вече в кръв обляно,
плаче моето сърце...

Може би направих грешка,
може би не ме разбра...
Исках само, само
ти да си до мен сега.

Явно много искал съм от Бог,
явно много искал съм от тоз живот.
Исках ти да се щастлива, исках го, помни,
но таз съдба проклета с теб ме раздели...

Всичко друго няма смисъл,
всичко е една тъга...
туй, че няма да съм весел,
вероятно ще умра...

Смърт, това е силна дума,
силни чувства имах, затова...
смърт е, може би, нормална,
за проклетата съдба...

Нямам аз какво да кажа...
всичко ясно е, нали?
След силни чувства на човек,
понякога боли...

Може би ще трябва време,
време, за да отшуми...
А може би е много рано
тоз проблем да се реши.

Вярно, времето лекува...
лекува, но какво...?
Аз го виждам...
то кърви...

Кърви... да, кърви...
кърви със страшна сила...
кърви и знаеш ли защо...?
Защото... аз умирам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Незабравимооооооооооооооооооооооооооооооооо!!!
    Съвършенноооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооо!!!
    Болкааааааааааааааааааааааааааааа...
    Аз ще преживея болката някога същата.
    Смъртта е спасението,свободата,чистотата на обичта с любовта отдадена-вечна да се обича НЕЗАБРАВИМИЯТ Човек!!!...
  • Красиво е, но ако всичко чувстваш толкова дълбоко, единствено ще имаш време, за да те боли...
  • Много ми хареса. Поздравления! И много тъга има в него.
  • на същото мнение съм!
  • Тежко и силно. изпълнено с мъка, и все пак прекрасно

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....