Nov 13, 2004, 11:00 PM

Сестра 2

  Poetry
2.2K 0 5

посветено на сестра ми

 

Споменът за теб - това остана,
всичко друго там е рана.
Всичко вече в кръв обляно,
плаче моето сърце...

Може би направих грешка,
може би не ме разбра...
Исках само, само
ти да си до мен сега.

Явно много искал съм от Бог,
явно много искал съм от тоз живот.
Исках ти да се щастлива, исках го, помни,
но таз съдба проклета с теб ме раздели...

Всичко друго няма смисъл,
всичко е една тъга...
туй, че няма да съм весел,
вероятно ще умра...

Смърт, това е силна дума,
силни чувства имах, затова...
смърт е, може би, нормална,
за проклетата съдба...

Нямам аз какво да кажа...
всичко ясно е, нали?
След силни чувства на човек,
понякога боли...

Може би ще трябва време,
време, за да отшуми...
А може би е много рано
тоз проблем да се реши.

Вярно, времето лекува...
лекува, но какво...?
Аз го виждам...
то кърви...

Кърви... да, кърви...
кърви със страшна сила...
кърви и знаеш ли защо...?
Защото... аз умирам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Незабравимооооооооооооооооооооооооооооооооо!!!
    Съвършенноооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооо!!!
    Болкааааааааааааааааааааааааааааа...
    Аз ще преживея болката някога същата.
    Смъртта е спасението,свободата,чистотата на обичта с любовта отдадена-вечна да се обича НЕЗАБРАВИМИЯТ Човек!!!...
  • Красиво е, но ако всичко чувстваш толкова дълбоко, единствено ще имаш време, за да те боли...
  • Много ми хареса. Поздравления! И много тъга има в него.
  • на същото мнение съм!
  • Тежко и силно. изпълнено с мъка, и все пак прекрасно

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...