26 февр. 2012 г., 18:28

Сестра на слънцето съм

647 0 1

                        СЕСТРА НА СЛЪНЦЕТО СЪМ

 

Сестра на слънцето съм светла,

на вятъра другар,

на реката - дружка вярна,

на огъня - топлина като жар,

на дъжда - сълзица вярна,

на пепелта -

смеха побран.

 

Нея, пепелта, ще срина и изхвърля

с най-фината ù смес от топлина,

която ще ме превърне пак в огън,

за да бъда на слънцето сестра,

на реката - дружка вярна,

на огъня - игра,

на дъжда - сълза измита.

 

А после може би ще отлетя,

за да се родя след сто години,

от огъня, който клетките изгаря,

от любовта на една игра изпита.

 

От силата на тази земя,

на вятъра, дошъл с есента,

на дъжда, който облака събира,

за да трепне радостна сълза,

родила се в нощта,

като икона в живота ми пак да свети!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...