1 мар. 2013 г., 18:46

Сестра на вятъра 

  Поэзия » Другая
598 0 0

               СЕСТРА НА ВЯТЪРА

Със мисъл търся пролука във времето,
успявам някак си да го догоня,
живея все забързано и шеметно
и плача, без сълзица да отроня...
      На вятъра сестра съм се родила,
      постъпките ми само са човешки
      и този ген в кръвта ми много силен е...
      Дали съм, Боже, питам, твоя грешка?
Гъмжа от паралелни светове
и нямам избор - просто съм навсякъде.
Посилно ли е за един човек
да не изпуска края му понякога?
      На вятъра сестра съм се родила,
      постъпките ми само са човешки
      и този ген в кръвта ми много силен е...
      Дали съм, Боже, питам, твоя грешка?

© Димитринка Калева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??