Mar 1, 2013, 6:46 PM

Сестра на вятъра

Poetry » Other

750 0 0

               СЕСТРА НА ВЯТЪРА

Със мисъл търся пролука във времето,
успявам някак си да го догоня,
живея все забързано и шеметно
и плача, без сълзица да отроня...
      На вятъра сестра съм се родила,
      постъпките ми само са човешки
      и този ген в кръвта ми много силен е...
      Дали съм, Боже, питам, твоя грешка?
Гъмжа от паралелни светове
и нямам избор - просто съм навсякъде.
Посилно ли е за един човек
да не изпуска края му понякога?
      На вятъра сестра съм се родила,
      постъпките ми само са човешки
      и този ген в кръвта ми много силен е...
      Дали съм, Боже, питам, твоя грешка?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0