СЕСТРА НА ВЯТЪРА

Със мисъл търся пролука във времето,
успявам някак си да го догоня,
живея все забързано и шеметно
и плача, без сълзица да отроня...
      На вятъра сестра съм се родила,
      постъпките ми само са човешки
      и този ген в кръвта ми много силен е...
      Дали съм, Боже, питам, твоя грешка?
Гъмжа от паралелни светове
и нямам избор - просто съм навсякъде.
Посилно ли е за един човек
да не изпуска края му понякога?
      На вятъра сестра съм се родила,
      постъпките ми само са човешки
      и този ген в кръвта ми много силен е...
      Дали съм, Боже, питам, твоя грешка?