Под престилката е скрила длани -
в тях попил е въглищният прах.
Пазвата й пресушена е отдавна.
Че не помни
що било е грях.
Тя е само тъмна сянка сред комините
и пресича тихо пътища на хора -
поживяли, поизстрадали... Отминали...
Завещали на земята й умора.
А фалшиви снегове са наваляли.
И следите на изтлелите не трият.
Във огнището прегърбено ще пали ...