11 дек. 2009 г., 12:14

Сетива

Поэзия

882 0 7

В самотната безлунна нощ
на мисълта ми
без теб заспива пагубният миг
на любовта,
потръпваща около нас,
зовяща
сетивата ни...
Гори измръзналият дъжд
под твоите очи
далечни
и неделни.
А аз стопявам се
в ръцете ти безмълвни,
рисуващи по вятъра мъгла,
отронващи мечтите ми
в молитва
пред тъжния олтар
на есента...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ЧАР (Чавдар Кунчев)

абсурдни метафори, които кефят

2009-12-17T13:38:03+02:00
gerrda (Геновева Христова)

Радвам се, че се отбихте!

2009-12-12T22:38:35+02:00
Lotrek (Петър Койчев)

Едно пътуване на сетивата, попаднали в страната на чудесата!!!

2009-12-11T23:09:30+02:00
stef_bobi (Яна)

Приказно е!

2009-12-11T22:47:36+02:00
lips_of_angels (Ем)

Красота!Целият стих почувствах!

2009-12-11T19:35:38+02:00