В самотната безлунна нощ
на мисълта ми
без теб заспива пагубният миг
на любовта,
потръпваща около нас,
зовяща
сетивата ни...
Гори измръзналият дъжд
под твоите очи
далечни
и неделни.
А аз стопявам се
в ръцете ти безмълвни,
рисуващи по вятъра мъгла,
отронващи мечтите ми
в молитва
пред тъжния олтар
на есента...
© Геновева Христова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
