Dec 11, 2009, 12:14 PM

Сетива 

  Poetry
701 0 7

 

 

В самотната безлунна нощ
на мисълта ми
без теб заспива пагубният миг
на любовта,
потръпваща около нас,
зовяща
сетивата ни...
Гори измръзналият дъжд
под твоите очи
далечни
и неделни.
А аз стопявам се
в ръцете ти безмълвни,
рисуващи по вятъра мъгла,
отронващи мечтите ми
в молитва
пред тъжния олтар
на  есента...

 

 

 

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??