11 dic 2009, 12:14

Сетива 

  Poesía
698 0 7

 

 

В самотната безлунна нощ
на мисълта ми
без теб заспива пагубният миг
на любовта,
потръпваща около нас,
зовяща
сетивата ни...
Гори измръзналият дъжд
под твоите очи
далечни
и неделни.
А аз стопявам се
в ръцете ти безмълвни,
рисуващи по вятъра мъгла,
отронващи мечтите ми
в молитва
пред тъжния олтар
на  есента...

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??