3 июл. 2017 г., 23:55

Северна звезда

1.4K 0 3

Красива е като

северна звезда,

посочваща напред

пътя към дома.

 

Очите ѝ са две

такива звезди.

Съзвездие вътре

дълбоко блести.

 

Самата тя сякаш

студена луна,

светеща със яркост

високо сама.

 

Искам да съм като

тъмната вода,

мене да докосваш

с твойта светлина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Станиславов Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

33 место

Комментарии

Комментарии

  • Желая ти го, тогава! Не бива да си самотен! Но, често поетите се осамотяват. Дано и ти разбереш, че не си самотен, а си се осамотил, за да сътвориш нещо.
  • Защото тъмната вода я свързвам с мрачност и самота. Все едно вечер стоиш сам на брега и гледаш "тъмната вода" и как луната я осветява, така и мен да може да освети, за да не съм самотен!
  • Защо като тъмна вода?

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...