3 июл. 2017 г., 23:55

Северна звезда

1.4K 0 3

Красива е като

северна звезда,

посочваща напред

пътя към дома.

 

Очите ѝ са две

такива звезди.

Съзвездие вътре

дълбоко блести.

 

Самата тя сякаш

студена луна,

светеща със яркост

високо сама.

 

Искам да съм като

тъмната вода,

мене да докосваш

с твойта светлина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Станиславов Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

33 место

Комментарии

Комментарии

  • Желая ти го, тогава! Не бива да си самотен! Но, често поетите се осамотяват. Дано и ти разбереш, че не си самотен, а си се осамотил, за да сътвориш нещо.
  • Защото тъмната вода я свързвам с мрачност и самота. Все едно вечер стоиш сам на брега и гледаш "тъмната вода" и как луната я осветява, така и мен да може да освети, за да не съм самотен!
  • Защо като тъмна вода?

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...