11 нояб. 2015 г., 07:31

Сезони

518 0 1

Сезони


Дървета уморени 

                   ронят си листата

от облачно небе

                   процежда се дъжда

есенна тъга

                   играе по лицата

денят едва пристъпва

                   след нощта


Улиците пусти

                   паднали листа застилат

терасите безлични

                    лишени от цветя

на мелодия далечна

                    звуците замират

със своя нрав

                    пристига Есента


 

Октомври 2015

Варна

Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Есента има своя колорит на тъга, Гавраиле и ти добре си го запечатал в това кратко и хубаво стихотворение. Поздравявам те! Неволно ми припомни стихотворението "Есен на брега" на силния покоен шуменски поет Иван Пейчев, също посветено на есента:

    http://sexsi.blog.bg/izkustvo/2012/10/30/esen-na-brega-ivan-peichev.1015038

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...