Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307

11 нояб. 2015 г., 07:31

Сезони

Поэзия » Другая

515 0 1

Сезони

Дървета уморени

ронят си листата

от облачно небе

процежда се дъжда

есенна тъга

играе по лицата

денят едва пристъпва

след нощта

Улиците пусти

паднали листа застилат

терасите безлични

лишени от цветя

на мелодия далечна

звуците замират

със своя нрав

пристига Есента

Октомври 2015

Варна

Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vega666 (Младен Мисана)

Есента има своя колорит на тъга, Гавраиле и ти добре си го запечатал в това кратко и хубаво стихотворение. Поздравявам те! Неволно ми припомни стихотворението "Есен на брега" на силния покоен шуменски поет Иван Пейчев, също посветено на есента:

http://sexsi.blog.bg/izkustvo/2012/10/30/esen-na-brega-ivan-peichev.1015038

2015-11-11T08:58:44+02:00

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0