11.11.2015 г., 7:31

Сезони

514 0 1

Сезони


Дървета уморени 

                   ронят си листата

от облачно небе

                   процежда се дъжда

есенна тъга

                   играе по лицата

денят едва пристъпва

                   след нощта


Улиците пусти

                   паднали листа застилат

терасите безлични

                    лишени от цветя

на мелодия далечна

                    звуците замират

със своя нрав

                    пристига Есента


 

Октомври 2015

Варна

Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Есента има своя колорит на тъга, Гавраиле и ти добре си го запечатал в това кратко и хубаво стихотворение. Поздравявам те! Неволно ми припомни стихотворението "Есен на брега" на силния покоен шуменски поет Иван Пейчев, също посветено на есента:

    http://sexsi.blog.bg/izkustvo/2012/10/30/esen-na-brega-ivan-peichev.1015038

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....