11 nov 2015, 7:31

Сезони

  Poesía » Otra
519 0 1

Сезони


Дървета уморени 

                   ронят си листата

от облачно небе

                   процежда се дъжда

есенна тъга

                   играе по лицата

денят едва пристъпва

                   след нощта


Улиците пусти

                   паднали листа застилат

терасите безлични

                    лишени от цветя

на мелодия далечна

                    звуците замират

със своя нрав

                    пристига Есента


 

Октомври 2015

Варна

Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Есента има своя колорит на тъга, Гавраиле и ти добре си го запечатал в това кратко и хубаво стихотворение. Поздравявам те! Неволно ми припомни стихотворението "Есен на брега" на силния покоен шуменски поет Иван Пейчев, също посветено на есента:

    http://sexsi.blog.bg/izkustvo/2012/10/30/esen-na-brega-ivan-peichev.1015038

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...