Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307

Nov 11, 2015, 7:31 AM

Сезони

Poetry » Other

513 0 1

Сезони

Дървета уморени

ронят си листата

от облачно небе

процежда се дъжда

есенна тъга

играе по лицата

денят едва пристъпва

след нощта

Улиците пусти

паднали листа застилат

терасите безлични

лишени от цветя

на мелодия далечна

звуците замират

със своя нрав

пристига Есента

Октомври 2015

Варна

Гавраил

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vega666 (Младен Мисана)

Есента има своя колорит на тъга, Гавраиле и ти добре си го запечатал в това кратко и хубаво стихотворение. Поздравявам те! Неволно ми припомни стихотворението "Есен на брега" на силния покоен шуменски поет Иван Пейчев, също посветено на есента:

http://sexsi.blog.bg/izkustvo/2012/10/30/esen-na-brega-ivan-peichev.1015038

2015-11-11T08:58:44+02:00

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0