2 окт. 2017 г., 01:00

Сезони

927 1 7

Сезоните в живота ми се сменят
полека заваляват дъждовете
но много леко просто е началото
в далечината заблестява мълния
и осветява тъжните дървета
а вятърът вилнее във короните
и те тъжат горчиво за листата си
понеже с тях си тръгва също лятото 
а с лятото отиват си и птиците
те знаят че остава само спомена
и пътят им ще следва кръговратите
за да се върнат пак отново
но не и аз, понеже знам
сезоните в живота ми се сменят

и цветовете толкоз романтични

как всичко става много по красиво
Октомври със дъжда си ме прегръща
дъжда от който се пречиствам

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ник Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...