Oct 2, 2017, 1:00 AM

Сезони

  Poetry » Other
929 1 7

Сезоните в живота ми се сменят
полека заваляват дъждовете
но много леко просто е началото
в далечината заблестява мълния
и осветява тъжните дървета
а вятърът вилнее във короните
и те тъжат горчиво за листата си
понеже с тях си тръгва също лятото 
а с лятото отиват си и птиците
те знаят че остава само спомена
и пътят им ще следва кръговратите
за да се върнат пак отново
но не и аз, понеже знам
сезоните в живота ми се сменят

и цветовете толкоз романтични

как всичко става много по красиво
Октомври със дъжда си ме прегръща
дъжда от който се пречиствам

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ник All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...