Oct 2, 2017, 1:00 AM

Сезони

  Poetry » Other
921 1 7

Сезоните в живота ми се сменят
полека заваляват дъждовете
но много леко просто е началото
в далечината заблестява мълния
и осветява тъжните дървета
а вятърът вилнее във короните
и те тъжат горчиво за листата си
понеже с тях си тръгва също лятото 
а с лятото отиват си и птиците
те знаят че остава само спомена
и пътят им ще следва кръговратите
за да се върнат пак отново
но не и аз, понеже знам
сезоните в живота ми се сменят

и цветовете толкоз романтични

как всичко става много по красиво
Октомври със дъжда си ме прегръща
дъжда от който се пречиствам

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ник All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...