12 янв. 2008 г., 07:44

Сезони

695 0 10
СЕЗОНИ

Засмях се, че в дъха на сутринта,
усетих аз ПРОЛЕТТА.

Разминах се със красиво момиче,
но го настигнах и му подарих кокиче.

Тя ми подари усмивка
и копнееща въздишка.

И тръгнахме ръка в ръка,
аз, момичето и пролетта.

Дълго горещо ЛЯТО,
с любов и страст богато.

Моето момиче вече е жена,
жена и то каква!

В любовта и се раждам, умирам и възкръсвам,
и всички окови разкъсвам.

С нея вълшебни песни пея,
плача, лудувам и се смея.

ЕСЕН - пожълтели падащи листа,
пораснали са нашите деца.

Но под сребристата коса
на есенната ми жена,
аз виждам - красивото момиче,
на което подарих кокиче.

И отново ръка в ръка,
ще дочакаме и снега.

ЗИМА - чифт стъпки в снега,
два кръста, два гроба - пустота,
две празни гниещи тела.

А там в безкрая на вечността -
две сърца, едно кокиче - една душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс учо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...