12.01.2008 г., 7:44

Сезони

690 0 10
СЕЗОНИ

Засмях се, че в дъха на сутринта,
усетих аз ПРОЛЕТТА.

Разминах се със красиво момиче,
но го настигнах и му подарих кокиче.

Тя ми подари усмивка
и копнееща въздишка.

И тръгнахме ръка в ръка,
аз, момичето и пролетта.

Дълго горещо ЛЯТО,
с любов и страст богато.

Моето момиче вече е жена,
жена и то каква!

В любовта и се раждам, умирам и възкръсвам,
и всички окови разкъсвам.

С нея вълшебни песни пея,
плача, лудувам и се смея.

ЕСЕН - пожълтели падащи листа,
пораснали са нашите деца.

Но под сребристата коса
на есенната ми жена,
аз виждам - красивото момиче,
на което подарих кокиче.

И отново ръка в ръка,
ще дочакаме и снега.

ЗИМА - чифт стъпки в снега,
два кръста, два гроба - пустота,
две празни гниещи тела.

А там в безкрая на вечността -
две сърца, едно кокиче - една душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс учо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...