Jan 12, 2008, 7:44 AM

Сезони

  Poetry » Love
696 0 10
СЕЗОНИ

Засмях се, че в дъха на сутринта,
усетих аз ПРОЛЕТТА.

Разминах се със красиво момиче,
но го настигнах и му подарих кокиче.

Тя ми подари усмивка
и копнееща въздишка.

И тръгнахме ръка в ръка,
аз, момичето и пролетта.

Дълго горещо ЛЯТО,
с любов и страст богато.

Моето момиче вече е жена,
жена и то каква!

В любовта и се раждам, умирам и възкръсвам,
и всички окови разкъсвам.

С нея вълшебни песни пея,
плача, лудувам и се смея.

ЕСЕН - пожълтели падащи листа,
пораснали са нашите деца.

Но под сребристата коса
на есенната ми жена,
аз виждам - красивото момиче,
на което подарих кокиче.

И отново ръка в ръка,
ще дочакаме и снега.

ЗИМА - чифт стъпки в снега,
два кръста, два гроба - пустота,
две празни гниещи тела.

А там в безкрая на вечността -
две сърца, едно кокиче - една душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс учо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...