16 дек. 2009 г., 13:13

Сезони

838 0 0

Преминах  като ураган през ароматната ми пролет,
в нея птички сладкопойно припяваха на рамото ми,
 кокичета разцъфваха, от никой неоткъснати,
а пролетният вятър се скриваше в косите ми,
 безгрижно да нощува, от никой недокоснат!
И лятото горещо изведнъж пристигна някак,
 от слънцето изгарящо жега пареше в гърлото!
Морето ми помогна да се спася от суетата
и до препускащото време да притихна уморена!
Сега поройната ми есен спокойно ме поглежда,
 красив е листопадът с ценителка на самотата!
А зимата ми бяла от студ не се бои,
аз помня, някой беше казал,
 че щастието ми в нея 
ледове ще разтопи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МИСИЯ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...