16 дек. 2009 г., 13:13

Сезони

829 0 0

Преминах  като ураган през ароматната ми пролет,
в нея птички сладкопойно припяваха на рамото ми,
 кокичета разцъфваха, от никой неоткъснати,
а пролетният вятър се скриваше в косите ми,
 безгрижно да нощува, от никой недокоснат!
И лятото горещо изведнъж пристигна някак,
 от слънцето изгарящо жега пареше в гърлото!
Морето ми помогна да се спася от суетата
и до препускащото време да притихна уморена!
Сега поройната ми есен спокойно ме поглежда,
 красив е листопадът с ценителка на самотата!
А зимата ми бяла от студ не се бои,
аз помня, някой беше казал,
 че щастието ми в нея 
ледове ще разтопи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МИСИЯ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...